Стоим, мълчим и някак странно е...
раздяла има между нас.
Стоим на педя разтояние,
а сякаш бездна има между нас...

Стоим смълчани тихо в мрака,
а тежестта в гърдите ни расте
и тъй тревожно всеки чака
да проговори другото сърце.

И пак мълчание убийствено,
и пак гробовна тишина...
Защо убихме любовта ни?
Защо държахме се, като деца?

Сега е невъзможно да говоря...
не мога думичка да изрека,
вратата тихо ще затворя...
и по моя път ще тръгна, все тъй... сама!

Това не е целия оригинал. Писах на прима виста, каквото си спомних, ще кача цялото тези дни.

чакам с най-голямо удоволствие :)